Омазняване на черния дроб (ОЧД)

Въведение

Fatty liver disease (FLD) is a spectrum of liver disorders characterized by the accumulation of excess fat in the liver. FLD is increasingly recognized as the most common liver disorder in industrialized nations, closely linked to metabolic syndrome, obesity, type 2 diabetes, and dyslipidemia.

ОЧД се превърна във водеща причина за хроничните чернодробни заболявания в световен мащаб, като засяга приблизително 40% от световното население на възраст над 35 години. Разпространението е значително по-високо при лица със затлъстяване и диабет, като достига до 70-90% в тези популации. Честотата на ОЧД се увеличава успоредно с глобалното нарастване на затлъстяването и диабета тип 2. ОЧД засяга както възрастните, така и децата, като нараства загрижеността за въздействието му върху педиатричната популация.

Патогенеза

Патогенезата (причината за заболяването) е многофакторна и сложна, като включва комбинация от генетични фактори, фактори на околната среда и метаболитни фактори. Широко разпространената хипотеза за "два удара" е заменена с по-различен модел за "множество удари". Този модел предполага, че различни фактори действат синергийно, за да стимулират натрупването на мазнини в черния дроб и да причинят възпаление.

1. Недостиг на микроелементи: It is already ultimately proven, that the deficiency of Choline (classified sometimes as a vitamin, belonging to the group of B vitamins), причинява ОЧД, the same way like deficiency of vitamin C causes scurvy.
2. Дисрегулация на чернодробното производство на глюкоза: The liver plays a key role in maintaining glucose homeostasis by balancing glucose production and storage. In a healthy liver, insulin suppresses gluconeogenesis (the production of glucose). However, in the presence of fatty liver, this suppression becomes impaired, leading to increased hepatic glucose output despite elevated insulin levels, contributing to systemic insulin resistance.
3. Инсулиновата резистентност: Central to the pathogenesis of FLD, insulin resistance promotes lipolysis in adipose tissue, leading to increased free fatty acid (FFA) influx into the liver. The liver, unable to fully metabolize these FFAs, accumulates triglycerides.

Така ОЧД и инсулиновата резистентност затварят един порочен цикъл (едното влошава състоянието на другото, което от своя страна води до влошаване състоянието на първото), който може да бъде прекъснат или чрез премахване на "горивото"- т.е. на всички видове въглехидрати или чрез отстраняване на първопричината - недостига на микроелементи. By providing the liver with Choline and several other micronutrients like methionine, inositol and taurine, it can drop the extra fat accumulated and start to regenerate.

Каква е причината за недостига на микроелементи?

1. Повишено потребление от черния дроб, на катализатори (витамини) и реагенти (минерали и аминокиселини) за функциите по детоксикация, в следствие на увеличените количества токсини, които трябва да бъдат метилирани (деактивирани и изведени от организма), доставяни с храната, водата и въздуха.

2. Намалена плътност на храните: Съвременните земеделски практики значително са увеличили добивите, като от една и съща площ се получават 7-8 пъти по-големи добиви на сезон, благодарение на използването на изкуствени торове, съдържащи предимно азот (N), фосфор (P) и калий (K). Това увеличава размера и масата на растенията, но води до получаване на култури, които се състоят предимно от енергия, но съдържат значително по-малко от важните микроелементи. В зависимост от конкретния хранителен елемент и култура, проучванията доказват, че съвременните земеделски култури съдържат между 10 и 40% по-малко микроелементи, в сравнение с тези, отглеждани в миналото. Това включва намаление не само на редките, но дори на основни микроелементи като желязо, цинк, магнезий и витамини (като например витамин С). Това явление често се нарича ефект на разреждане.

3. Увреждане на чревната микрофлора: може значително да влоши способността на организма да усвоява основни микроелементи, като витамини и минерали. Чревната микрофлора играе ключова роля в разграждането на храната, синтезирането на някои витамини и подпомагането на усвояването на минералите. Нарушаването на този микробен баланс, често поради лошо хранене и антибиотици, или хронично заболяване, може да доведе до малабсорбция. Това намаление на усвояването на хранителните вещества може да допринесе за недостиг на ключови микроелементи, което се отразява на цялостното здраве, имунитета и метаболитните процеси.

Накратко, в сравнение с преди 60-70 години, чрез същото количество храна, ние приемаме по-малко микроелементи, които се усвояват в по-малка степен, като в същото време черният ни дроб има повишени нужди от тях, поради нарастващата токсичност на околната среда, водата и храната. Така се стига до недостиг на холин, водещ до натрупване на мазнини в черния дроб (ОЧД) и цяла плеада от свързани с това заболявания.

Всичко това се влошава от различни фактори, като например:

Оксидативен стрес: Излишните мазнини се подлагат на окисление в хепатоцитите, като генерират свободни радикали(ROS), които увреждат клетъчните структури и засилват възпалението.

Чревна микрофлора и ендотоксини: Дисбиозата или дисбалансът в чревната микрофлора може да доведе до повишена чревна пропускливост, която позволява на ендотоксините (напр. липополизахариди) да навлязат в кръвообращението и да допринесат за възпаление на черния дроб.

Генетични фактори: Полиморфизми в гени като PNPLA3, TM6SF2, и MBOAT7 have been associated with increased susceptibility to NAFLD and its progression

Клинични прояви

ОЧД протича тихо, често пъти безсимптомно в ранните си стадии. То започва просто с натрупване на мазнини в черния дроб, прогресира до стеатозен хепатит (омазняване плюс възпаление на черния дроб), а след това до цироза и хепатоцелуларен карцином (HCC).

1. Омазнен черен дроб (ОЧД): Характеризира се с натрупване на мазнини в хепатоцитите без значително възпаление или фиброза. Обикновено се счита за доброкачествен, но може да прогресира до стеатозен хепатит (NASH).
2. Стеатозен хепатит (NASH): Включва хепатоцелуларно възпаление (възпаление на черния дроб) и различни степени на фиброза (заместване на тъканта на черния дроб със съединителна тъкан). NASH създава по-висок риск от прогресия към цироза и рак на черния дроб.
3. Цироза и хепатоцелуларен карцином: Когато не се вземат мерки, NASH може да прогресира до цироза, която се характеризира с обширна фиброза, нарушена чернодробна функция и повишен риск от развитие на рак.

Диагностични подходи

Диагнозата ОЧД, обикновено се поставя въз основа на клинична оценка, кръвни проби и образна диагностика.

Образна диагностика: Ултразвуковата диагностика (видеозон) е най-често използваният образен метод за откриване на чернодробна стеатоза. По-съвременните техники, като преходната еластография (FibroScan) и магнитно-резонансната томография с протонна плътност на мастната фракция (MRI-PDFF), могат да предоставят допълнителна информация, което има смисъл да се прави при съмнения за фиброза или рак.

1. Биомаркери: Няколко серумни биомаркери и системи за оценка, като например индекс на фиброзата (NFS), FIB-4 и индексът на съотношението AST към тромбоцитите (APRI), могат да помогнат за оценка на тежестта на фиброзата.
2. Чернодробна биопсия: Въпреки че е инвазивна, чернодробната биопсия е единственият окончателен метод за разграничаване на обикновената стеатоза от NASH и за определяне на степента на фиброзата.

Превенция и лечение

The management of FLD focuses on treating the underlying metabolic disorders and preventing disease progression. Although no specific pharmacotherapy for FLD has been approved, Choline supplementation (like LiverGuard), is the way to prevent and reduce liver fat accumulation, as per EFSA (European Food Safety Authority).

Намаляването на телесното тегло чрез промени в диетата и физическа активност, може да бъде от полза за черния дроб и цялостното здраве, особено при пациенти със затлъстяване.

Прогноза и усложнения

Въпреки че чернодробната стеатоза (ОЧД) сама по себе си може да не доведе до остра чернодробна дисфункция, тя създава метаболитна среда, благоприятна за по-нататъшно увреждане на черния дроб, влошава качеството му на работа и от там уврежда цялостното здраве на организма.

Усложнения

Оксидативен стрес и митохондриална дисфункция

Натрупването на свободни мастни киселини (СМК) в хепатоцитите води до повишено окисление на мастните киселини, при което се генерират свободни радикали (ROS). Производството на ROS претоварва антиоксидантната защита на черния дроб, което води до оксидативен стрес, причиняващ Митохондриални увреждания (увреждане дишането на чернодробните клетки) и Пероксидиране на липидите (окисляване на мазнините).

Ключови функции на черния дроб, потиснати от натрупването на мазнини в черния дроб

Натрупването на мазнини в черния дроб нарушава няколко важни чернодробни функции:

1. Метаболизъм на глюкозата:
   • Глюконеогенеза и съхранение на гликоген: Чернодробната стеатоза нарушава регулацията на глюкозата, като допринася за хипергликемия и увеличава риска от захарен диабет тип 2 (ЗДТ2).
2. Метаболизъм на липидите:
   • VLDL Secretion: Decreased export of triglycerides exacerbates hepatic fat accumulation, promoting systemic dyslipidemia (increased serum triglycerides and reduced HDL cholesterol).
3. Детоксикация:
   • Изчистване на амоняк: Нарушената функция на урейния цикъл при напреднало ОЧД може да доведе до хиперамонемия, която да доведе до чернодробна енцефалопатия.
   • Метаболизъм на лекарствата: Способността на черния дроб да детоксикира ксенобиотиците е нарушена, което увеличава податливостта към лекарствена токсичност и нежелани странични ефекти.
4. Синтез на протеини:
   • Фактори на кръвосъсирването и албумин: Намаленият синтез на коагулационни протеини увеличава риска от кървене, а намаленото производство на албумин допринася за отоци и асцит.
5. Производство на жлъчка:
   • Храносмилане на мазнините и усвояване на витамините: Нарушената жлъчна секреция намалява усвояването на мастноразтворимите витамини (A, D, E, K), което води до недостиг.

Заболявания в следствие на ОЧД

Въпреки че черният дроб е основният орган, засегнат от ОЧД, отлагането на мазнини и произтичащите от това възпалителни и метаболитни нарушения имат широко разпространени последици извън черния дроб.

1. Сърдечно-съдови заболявания (ССЗ)

ОЧД е тясно свързан със сърдечносъдовите заболявания, които представляват водещата причина за смъртност при пациентите с омазняване на черния дроб. Основните механизми включват:

• Атеросклероза: Системното възпаление, оксидативният стрес и дислипидемията насърчават ендотелната дисфункция и образуването на плаки в артериите.
• Хипертония и сърдечна недостатъчност: Elevated blood pressure and impaired cardiac function are common in advanced FLD.

2. Захарен диабет тип 2 (T2DM)

Инсулиновата резистентност заема централно място в патогенезата на ОЧД, а с напредването на заболяването се задълбочава системната инсулинова резистентност, което увеличава риска от развитие на диабет. Чернодробната инсулинова резистентност допълнително влошава метаболизма на глюкозата, създавайки порочен кръг между ОЧД и диабета.

3. Хронично бъбречно заболяване (ХБЗ)

ОЧД е независим рисков фактор за ХБЗ. Механизмите включват:

• Системно възпаление: Хроничното възпаление и оксидативният стрес допринасят за увреждането на бъбреците.
• Ендотелна дисфункция: Общите рискови фактори като инсулинова резистентност и хипертония насърчават бъбречната дисфункция.

4. Ендокринни нарушения

ОЧД се свързва с редица ендокринни нарушения, включително:

• Синдром на поликистозните яйчници (PCOS): Инсулиновата резистентност свързва ОЧД с PCOS - често срещано ендокринно заболяване при жените.
• Хипотиреоидизъм: Дисфункцията на щитовидната жлеза, особено хипотиреоидизмът, е по-разпространена при пациентите с ОЧД и може да изостри метаболитните нарушения.

5. Сънна апнея

При пациентите с ОЧД често се наблюдава обструктивна сънна апнея. Смята се, че патофизиологичната връзка включва общи рискови фактори, като например затлъстяване, както и системно възпаление, което може да допринесе за колапса на дихателните пътища по време на сън.

6. Злокачествени заболявания

В допълнение към хепатоцелуларния карцином , ОЧД се свързва с повишен риск от екстрахепатални злокачествени заболявания, включително рак на дебелото черво и ректума, рак на гърдата и рак на панкреаса. Смята се, че хроничното възпаление и промененият имунен отговор са в основата на този повишен риск от рак.

Заключение

ОЧД не е просто специфично за черния дроб заболяване, а представлява системно заболяване с глобални последици. Отлагането на мазнини в черния дроб нарушава редица чернодробни функции, най-вече чрез оксидативен стрес, възпаление и инсулинова резистентност. С напредването на ОЧД, не само се нарушава способността на черния дроб да регулира метаболизма, да неутрализира токсините и да синтезира основни протеини, но и пациентите са предразположени към широк спектър от извънчернодробни заболявания, включително сърдечносъдови заболявания, диабет тип 2, хронични бъбречни заболявания и различни злокачествени заболявания.

Прогнозата при ОЧД е различна и зависи до голяма степен от количеството мазнини, натрупани в черния дроб, и от степента на фиброза. Докато обикновената стеатоза има доброкачествено протичане, NASH може да прогресира до цироза при 15-20% от пациентите, с повишен риск от усложнения, свързани с черния дроб, включително рак. Сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) остават водеща причина за смърт при пациенти с ОЧД,, което подчертава важността за взимането на своевременни мерки- като примерно 3 месечен прием на LiverGuard, за предотвратяване на свързаните с тях метаболитни нарушения.

Източници

• Abenavoli, L., et al. (2016). Insulin resistance and liver steatosis: clinical and therapeutic implications. Световно списание по гастроентерология, 22(39), 8957-8970.
• Friedman, S. L., et al. (2018). Mechanisms of NAFLD development and therapeutic strategies. Nature Medicine, 24(7), 908-922.
• Targher, G., et al. (2018). Risk of cardiovascular disease in patients with nonalcoholic fatty liver disease. New England Journal of Medicine, 379(24), 2544-2555.