Накратко: Цинкът е незаменим микроелемент, който тялото не може да складира в значителни количества — затова има нужда от постоянен прием с храната. Той е структурна и каталитична част от стотици ензими и транскрипционни фактори, а черният дроб стои в центъра на обмяната му: там се регулира как цинкът се усвоява, свързва, разпределя и извежда. Точно заради това ниските нива на цинк често съпътстват чернодробните заболявания — увреденият черен дроб изчерпва цинка, а ниският цинк на свой ред задълбочава част от процесите, които увреждат черния дроб.
Биохимична роля и функции на цинка
- Ензимна катализа:
- Цинкът е задължителен кофактор за огромен брой човешки ензими. Сред тях е алкохолдехидрогеназата — ензимът, който извършва първата стъпка от разграждането на алкохола в черния дроб. Това е една от причините нивото на цинк и обмяната на алкохола да са свързани.
- Структурна роля в белтъците:
- Цинкът поддържа формата на така наречените „цинкови пръсти“ в транскрипционните фактори — белтъците, които активират и деактивират гените. Без цинк тези белтъци губят структурата и функцията си. Затова недостигът на цинк засяга едновременно много системи в тялото.
- Антиоксидантна защита:
- Цинкът участва в антиоксидантната защита пряко — като част от медно-цинковата супероксиддисмутаза, и косвено — като предизвиква образуването на металотионеин, малък белтък, който свързва метали и неутрализира свободните радикали. Този механизъм е особено важен за черния дроб при оксидативен стрес.
- Цялост на чревната бариера:
- Цинкът помага за поддържането на плътните връзки между клетките на чревната лигавица. Когато тази бариера стане пропусклива, бактериални ендотоксини достигат до черния дроб през порталната вена и засилват възпалението — механизъм, показан в експериментални модели на увреждане от алкохол.
- Имунна функция и обновяване на клетките:
- Цинкът е необходим за развитието и нормалната работа на имунните клетки, както и за синтеза на ДНК и клетъчното делене. Затова тъканите, които се обновяват най-бързо — чревната лигавица и кожата — първи показват, че нещо не достига.
Значение на цинка за здравето
- Здраве на черния дроб:
- Черният дроб управлява обмяната на цинка и хроничните чернодробни състояния — хепатит, омазняване, цироза — трайно я нарушават. Прегледите на хроничните чернодробни заболявания описват ниския цинк като често, а не като случайно откритие, и го свързват с нарушена обмяна на азота и с инсулинова резистентност.
- Оксидативен стрес и фиброза:
- Постоянният оксидативен стрес е един от факторите, които тласкат омазнения черен дроб към фиброза — белега, който замества здравата тъкан. Ролята на цинка в антиоксидантната защита е основанието за интереса към него като подкрепящо вещество тук.
- Обмяна на глюкозата и мазнините:
- Цинкът участва в складирането и сигналния път на инсулина. В контролирани проучвания при хора с омазнен черен дроб приемът на цинк заедно с хранителен режим е подобрил редица показатели, включително чернодробните ензими и кръвните мазнини.
- Имунитет:
- Цинкът допринася за нормалната работа на имунната система — едно от най-рано описаните и най-добре документирани последствия от недостига му при хора.
- Кожа, вкус и заздравяване:
- Бавно заздравяващи рани, кожни оплаквания и притъпено усещане за вкус или мирис са класическите признаци, че цинкът не достига.
Последици от недостига на цинк
- Защо се получава при чернодробно заболяване:
- Три механизма се наслагват: по-нисък прием с храната, повишено усвояване и задържане от самия черен дроб и по-големи загуби с урината. Тъй като по-голямата част от цинка в кръвта се транспортира, свързан с албумин, ниските нива на албумин при напреднало чернодробно заболяване допълнително усложняват картината.
- Последици за обмяната:
- Недостигът на цинк се свързва с инсулинова резистентност и с чернодробна стеатоза — натрупването на мазнини в чернодробните клетки. Така се затваря порочен кръг, в който увреденият черен дроб и недостигът на цинк взаимно се задълбочават.
- Обмяна на азота:
- Ензими, зависими от цинк, участват в урейния цикъл — пътя, по който тялото се освобождава от амоняка. С напредването на чернодробното заболяване това е сред най-засегнатите пътища.
- Всекидневни признаци:
- Намален апетит, променен вкус, чести инфекции, изтъняване на косата, кожни проблеми и бавно заздравяване са белезите, които човек забелязва още преди да е направил изследване.
Хранителни източници на цинк
- Морски дарове: стридите са най-богатият естествен източник с голяма разлика; раците и скаридите също допринасят.
- Червено месо и птиче: телешкото и агнешкото са най-сигурният всекидневен източник при обичайното хранене, а птичето месо дава по-малко.
- Млечни продукти и яйца: сиренето, млякото и яйцата осигуряват умерени количества в лесноусвоима форма.
- Бобови, ядки, семена и пълнозърнести храни: тиквеното семе, наутът, лещата и кашуто съдържат цинк, но съдържат и фитати, които свързват цинка и намаляват усвояването му. Затова растителното хранене може да изглежда достатъчно на хартия и въпреки това да не покрива нуждите.
Заключение
Цинкът не е сред най-рекламираните вещества, но трудно може да се посочи система в тялото, която да функционира нормално без него — а обмяната му се управлява именно от черния дроб. Двата му най-важни приноса тук са антиоксидантната защита и поддържането на чревната бариера, а и двете стоят преди процесите, които превръщат омазнения черен дроб в белязан. LiverGuard съдържа 7,5 мг цинк (като глюконат) на доза, заедно с холин, инозитол, метионин и таурин, така че формулата да покрива и клетъчната защита, а не само извеждането на мазнините и регенерацията.
Източници
- Prasad, A. S. (2013). Discovery of human zinc deficiency: its impact on human health and disease. Advances in Nutrition, 4(2), 176-190. DOI: 10.3945/an.112.003210
- Maret, W. (2013). Zinc and the zinc proteome. Metal Ions in Life Sciences, 12, 479-501. DOI: 10.1007/978-94-007-5561-1_14
- Himoto, T., & Masaki, T. (2018). Associations between zinc deficiency and metabolic abnormalities in patients with chronic liver disease. Nutrients, 10(1), 88. DOI: 10.3390/nu10010088
- Himoto, T., & Masaki, T. (2020). Current trends of essential trace elements in patients with chronic liver diseases. Nutrients, 12(7), 2084. DOI: 10.3390/nu12072084
- Ullah, M. I., Alameen, A. A. M., & Al-Oanzi, Z. H. (2023). Biological role of zinc in liver cirrhosis: an updated review. Biomedicines, 11(4), 1094. DOI: 10.3390/biomedicines11041094
- Fathi, M., Alavinejad, P., & Haidari, Z. (2020). The effect of zinc supplementation on steatosis severity and liver function enzymes in overweight/obese patients with mild to moderate non-alcoholic fatty liver following calorie-restricted diet. Biological Trace Element Research, 197(2), 394-404. DOI: 10.1007/s12011-019-02015-8
- Rezaei, S. M. A., Mohammadi, F., & Eftekhari, M. H. (2023). The effects of zinc supplementation on the metabolic factors in patients with non-alcoholic fatty liver disease: a randomized, double-blinded, placebo-controlled clinical trial. BMC Nutrition, 9(1), 138. DOI: 10.1186/s40795-023-00776-z
- Diglio, D. C., Fernandes, S. A., & Stein, J. (2020). Role of zinc supplementation in the management of chronic liver diseases: a systematic review and meta-analysis. Annals of Hepatology, 19(2), 190-196. DOI: 10.1016/j.aohep.2019.08.011
- Bañares, J., Aceituno, L., & Ruiz-Ortega, L. (2024). Zinc supplementation to improve prognosis in patients with compensated advanced chronic liver disease: a multicenter, randomized, double-blind, placebo-controlled clinical trial. Hepatology Communications, 8(11). DOI: 10.1097/HC9.0000000000000524
- Zhong, W., Li, Q., & Sun, Q. (2015). Preventing gut leakiness and endotoxemia contributes to the protective effect of zinc on alcohol-induced steatohepatitis in rats. The Journal of Nutrition, 145(12), 2690-2698. DOI: 10.3945/jn.115.216093
- Tokarczyk, J., & Koch, W. (2025). Dietary Zn — recent advances in studies on its bioaccessibility and bioavailability. Molecules, 30(13), 2742. DOI: 10.3390/molecules30132742




