Рискове от образуване на жлъчни камъни при хора с NAFLD

Въведение

Метаболитно-асоциираната стеатозна чернодробна болест (MASLD, позната и като NAFLD) е все по-разпространен здравен проблем в целия свят и се движи основно от нарастващата честота на затлъстяването и метаболитния синдром. Обхваща спектър от състояния – от обикновена стеатоза (натрупване на мазнини в черния дроб) до стеатохепатит (NASH/MASH), който може да доведе до фиброза, цироза и чернодробна недостатъчност.

Жлъчните камъни са по-чести при хората с NAFLD, а тази връзка често се пренебрегва. В обобщен анализ на 12 проучвания около 17% от хората с NAFLD са имали жлъчнокаменна болест, а NAFLD е свързана с около 1,4 пъти по-голяма вероятност за камъни (Shen 2017). Двете състояния имат общи рискови фактори като затлъстяване, инсулинова резистентност и диабет, и всяко от тях е по-често при хората с другото (Jaruvongvanich 2016). Холинът, инозитолът, метионинът и тауринът участват в обмяната на мазнините и жлъчката, но голяма част от данните за тях са от проучвания с животни.

Връзката между NAFLD и жлъчните камъни

Жлъчните камъни са твърди образувания в жлъчния мехур, най-често изградени от холестерол или билирубин. Жлъчният мехур съхранява жлъчката – течността, която черният дроб произвежда, за да могат мазнините да се разграждат. Омазненият черен дроб може да наруши този процес по няколко начина и така да повиши риска от камъни:

1. Състав на жлъчката: Жлъчните киселини и фосфолипидите поддържат холестерола разтворен в жлъчката. Когато черният дроб отделя повече холестерол, отколкото те могат да поемат, жлъчката се пренасища и могат да се образуват камъни.
2. Променен липиден метаболизъм: омазненият черен дроб е свързан с инсулинова резистентност, която променя обмяната на мазнините и повишава концентрацията на холестерол в жлъчката – друг ключов фактор за образуването на камъни.
3. Бавно изпразване на жлъчния мехур: Хората с NAFLD могат да имат по-бавно изпразване на жлъчния мехур, което означава, че жлъчният секрет остава по-дълго в жлъчния мехур, което увеличава вероятността от кристализация на холестерола и образуване на жлъчни камъни.
4. Затлъстяване и бързо отслабване: Затлъстяването, което е често срещана характеристика на NAFLD, е основен рисков фактор за появата на камъни в жлъчката. Бързото намаляване на теглото, което понякога се предприема за преодоляване на NAFLD, може парадоксално да увеличи риска от жлъчни камъни поради бързите промени в състава на жлъчката.

Холин, инозитол, метионин и таурин: какво показват данните

И четирите вещества – холин, инозитол, метионин и таурин – участват в обмяната на веществата в черния дроб и жлъчката, но нито едно не е изпитвано при хора за предпазване от жлъчни камъни.

1. Холин

• Роля за здравето на черния дроб и жлъчния мехур: холинът е важен за функцията на черния дроб и за обмяната на мазнините. Той е предшественик на фосфатидилхолина – съставка на жлъчката, която помага мазнините да се емулгират при храносмилането. Недостатъчният прием на холин води до омазняване на черния дроб. Хората с вроден дефект в пренасянето на фосфатидилхолин към жлъчката развиват холестеролови камъни още в млада възраст, което показва колко важен е той за жлъчката. Дали холинът от храната влияе на риска от камъни, не е изпитвано при хора.
• Въздействие върху NAFLD и жлъчните камъни: При пациенти с недостиг на холин на продължително венозно хранене приемът на холин е обърнал омазняването на черния дроб (Buchman 1995). Ефект върху жлъчния поток или риска от камъни не е доказан.

2. Инозитол

• Роля в липидния метаболизъм: Инозитолът участва във формирането на клетъчните мембрани и в инсулиновата сигнализация. Участва в липидния метаболизъм, а инсулиновата резистентност е общ рисков фактор за NAFLD и жлъчните камъни.
• Въздействие върху NAFLD и жлъчните камъни: При животни с омазнен черен дроб приемът на инозитол е намалил мазнините в черния дроб; единственото проучване с хора в скорошен преглед (с пинитол, сродно вещество) също е отчело по-малко мазнини. Данните за жлъчния поток са само от опити с животни, а за жлъчни камъни при хора няма данни.

3. Метионин

• Роля в детоксикацията и производството на жлъчка: метионинът е незаменима аминокиселина и предшественик на глутатиона – един от най-важните антиоксиданти в организма. Участва и в производството на S-аденозилметионин (SAMe), който е нужен за реакциите на метилиране при детоксикацията в черния дроб и при образуването на жлъчка.
• Въздействие върху NAFLD и жлъчните камъни: Единствените преки данни за жлъчни камъни са от кучета: метионинът е предотвратил пигментни камъни при кучета на нискобелтъчна диета (Christian & Rege 1996). Холестероловите камъни при хората, най-честият вид, са друго състояние и метионинът не е изпитван за тях.

4. Таурин

• Роля в конюгирането на жлъчните киселини: Тауринът е една от двете аминокиселини (заедно с глицина), които черният дроб свързва с жлъчните киселини, за да станат по-разтворими. При хората жлъчните киселини могат да се свързват и с двете, така че тауринът не е задължителен.
• Въздействие върху NAFLD и жлъчните камъни: В същото проучване с кучета тауринът не е предпазил от камъни, а проучвания с хора за предпазване от жлъчни камъни с таурин няма.

Заключение

Жлъчните камъни са по-чести при хората с NAFLD главно защото двете състояния имат общи причини: наднормено тегло, инсулинова резистентност и промени в състава на жлъчката. Рискът се намалява със същото, което помага и на черния дроб: постепенно отслабване вместо резки диети, редовно движение и балансирано хранене.

От четирите вещества само холинът има одобрени от ЕС здравни претенции: допринася за нормалния метаболизъм на липидите и за поддържане на нормалната функция на черния дроб. Какво друго сме сложили до холина в Ливър Гард и в какви количества, е описано на страницата на продукта — без обещания за жлъчката, само състав.

Източници

1. ОМЧД и жлъчни камъни — метаанализи: Jaruvongvanich, V., Sanguankeo, A., & Upala, S. (2016). Significant association between gallstone disease and nonalcoholic fatty liver disease: a systematic review and meta-analysis. Digestive Diseases and Sciences, 61(8), 2389-2396. DOI: 10.1007/s10620-016-4125-2
2. Shen, S. S., Gong, J. J., Wang, X. W., et al. (2017). Promotional effect of nonalcoholic fatty liver disease on gallstone disease: a systematic review and meta-analysis. Turkish Journal of Gastroenterology, 28(1), 31-39. DOI: 10.5152/tjg.2016.0357
3. Холин и метаболизъм на фосфатидилхолина: Zeisel, S. H. (2006). Choline: critical role during fetal development and dietary requirements in adults. Annual Review of Nutrition, 26, 229-250. DOI: 10.1146/annurev.nutr.26.061505.111156
4. Инозитол и липиден метаболизъм: Croze, M. L., & Soulage, C. O. (2013). Potential role and therapeutic interests of myo-inositol in metabolic diseases. Biochimie, 95(10), 1811-1827. DOI: 10.1016/j.biochi.2013.05.011
5. Метионин, SAMe и чернодробна функция: Mato, J. M., & Lu, S. C. (2007). Role of S-adenosyl-L-methionine in liver health and injury. Hepatology, 45(5), 1306-1312. DOI: 10.1002/hep.21650
6. Тауринът като конюгат на жлъчните киселини: Schaffer, S. W., & Kim, H. W. (2018). Effects and mechanisms of taurine as a therapeutic agent. Biomolecules & Therapeutics, 26(3), 225-241. DOI: 10.4062/biomolther.2017.251
7. European Association for the Study of the Liver. (2016). EASL Clinical Practice Guidelines on the prevention, diagnosis and treatment of gallstones. Journal of Hepatology, 65(1), 146-181. DOI: 10.1016/j.jhep.2016.03.005
8. Buchman, A. L., Dubin, M. D., Moukarzel, A. A., et al. (1995). Choline deficiency: a cause of hepatic steatosis during parenteral nutrition that can be reversed with intravenous choline supplementation. Hepatology, 22(5), 1399-1403. DOI: 10.1016/0270-9139(95)90143-4
9. Pani, A., Giossi, R., Menichelli, D., et al. (2020). Inositol and non-alcoholic fatty liver disease: a systematic review on deficiencies and supplementation. Nutrients, 12(11), 3379. DOI: 10.3390/nu12113379
10. Christian, J. S., & Rege, R. V. (1996). Methionine, but not taurine, protects against formation of canine pigment gallstones. Journal of Surgical Research, 61(1), 275-281. DOI: 10.1006/jsre.1996.0116

Още по темата

• Омазнен черен дроб (ОЧД)
• Висок холестерол
• Скритите опасности от мазнините в черния дроб