Скритите опасности от мазнините в черния дроб

Мазнините в човешкото тяло изпълняват няколко критично важни функции — от съхранение на енергия до защита на жизненоважните органи. Не всички мазнини обаче са еднакви. Докато много от нас са наясно за подкожните мазнини, съществува друг вид мазнини, който може да бъде значително по-опасен: мазнините в черния дроб. Дори незначително увеличаване на мазнините в черния дроб може да има сериозни последици за здравето, което прави разбирането на този нерядко пренебрегван проблем от изключително важно значение.

Видове мазнини в тялото

При среден мъж с ръст 175 см и тегло 75 кг мазнините са разпределени в няколко основни зони:

1. Подкожни мазнини: Мазнините, складирани непосредствено под кожата, съставляват около 80-90% от общите телесни мазнини — приблизително 9 до 13,5 кг. Те служат за изолация и защита на тялото.
2. Висцерални мазнини: Намиращи се около вътрешните органи като черния дроб и червата, висцералните мазнини са по-опасни от подкожните. При мъжете те представляват около 10-20% от общите телесни мазнини, или приблизително 1,1 до 3 кг.
3. Интрамускулни мазнини: Тези мазнини се складират в мускулите и съставляват по-малка част от общите телесни мазнини. Те служат като енергиен резерв по време на физическо натоварване.
4. Чернодробни мазнини: Мазнините, складирани в черния дроб. Здравият черен дроб вече съдържа малко мазнини — обикновено 2 до 5 на сто. Стеатозата започва, когато при биопсия повече от 1 на 20 чернодробни клетки съдържат мазнини, или когато при ЯМР мазнините надхвърлят около 5,5 на сто. Границата е дял, а не тегло в грамове.

Опасността от прекомерни чернодробни мазнини

Въпреки че е нормално да има малко количество мазнини в черния дроб, дори незначителното им увеличаване може да доведе до сериозни здравословни проблеми. Когато мазнините се натрупат в повече от 5 на сто от чернодробните клетки, при повечето хора се стига до метаболитно-асоциирана стеатозна чернодробна болест (MASLD), наричана досега неалкохолна мастна чернодробна болест (НМЧБ). Тъй като здравият черен дроб вече съдържа 2 до 5 на сто мазнини, разстоянието от нормата до болестта е малко.

НМЧБ не е просто незначително неудобство. С напредването си тя може да наруши способността на черния дроб да изпълнява основните си функции — детоксикиране на кръвта, производство на жлъчка за храносмилане и управление на глюкозния и липиден метаболизъм. С нарастването на мазнините в черния дроб може да се стигне до възпаление и прогресиране до по-тежко състояние — неалкохолен стеатохепатит (NASH). NASH може да прогресира до цироза, чернодробна недостатъчност или рак на черния дроб.

Особено тревожното при НМЧБ е, че тя нерядко протича безсимптомно, докато не настъпи значително увреждане. До момента на поява на симптоми като умора, дискомфорт в корема или жълтеница, черният дроб може вече да е сериозно увреден.

Колко мазнини трябва да се отстранят?

За да се върне омазненият черен дроб в здравословно състояние, целта е мазнините да паднат под границата за диагноза — мазнини в по-малко от 5 на сто от чернодробните клетки или под около 5,5 на сто при ЯМР. Понеже границата е дял, а не тегло, няма определен брой грамове, които да се махнат. Има обаче данни колко помага отслабването: според мета-анализ на 43 проучвания всеки свален килограм намалява мазнините в черния дроб средно с около 0,77 процентни пункта.

Стандартен подход за намаляване на чернодробните мазнини: диета и промени в начина на живот

Най-разпространеният метод за намаляване на чернодробните мазнини включва промени в храненето и начина на живот. Те обикновено включват:

• Ограничаване на калориите: Намаляване на общия калориен прием за насърчаване на отслабването.
• Нисковъглехидратна диета: Минимизиране на приема на захари и рафинирани въглехидрати, които могат да допринесат за натрупване на мазнини в черния дроб.
• Увеличена физическа активност: Редовни упражнения за изгаряне на мазнини и подобряване на чернодробната функция.

Този подход може да бъде доста ограничителен. Нерядко изисква от хората значителна промяна на хранителните навици. Строгостта на такъв режим може да го направи труден за спазване в дългосрочен план, което потенциално води до разочарование и рецидиви. На много хора им е трудно да го спазват достатъчно дълго, за да видят реални резултати.

Заедно с храненето: веществата, с които работи черният дроб

В обмяната на мазнините в черния дроб участват няколко хранителни вещества:

• Холин е нужен, за да опакова черният дроб мазнините във VLDL частици и да ги изнесе навън. Холинът допринася за нормалния метаболизъм на липидите и за поддържане на нормалната функция на черния дроб.
• Инозитол е част от фосфолипидите в клетъчните мембрани, които участват в сигнализирането на инсулина. Изследва се във връзка с инсулиновата чувствителност и мазнините в черния дроб.
• Метионин е незаменима аминокиселина. Черният дроб я превръща в SAMe — основния си донор на метилови групи, който служи и за изграждането на фосфатидилхолин, съставна част на VLDL.
• Таурин служи за конюгиране на жлъчните киселини, които помагат за храносмилането на мазнините. В лабораторни проучвания намалява образуването на оксиданти в митохондриите.
• Цинк е част от антиоксидантния ензим мед-цинк супероксиддисмутаза и се изследва във връзка с чревната бариера.

Тези вещества допълват промените в храненето и движението, а не ги заместват.

Ако искате да видите как събрахме тези пет вещества в една дневна напитка и каква е дозата на всяко, съставът на Ливър Гард е описан съставка по съставка.

Заключение

Мазнините в черния дроб, дори в малки количества, представляват значителни здравни рискове. Малко над здравите 2 до 5 на сто може да е достатъчно, за да се премине границата, а ако болестта напредне, тя става трудно обратима и с тежки дългосрочни последици. Традиционните подходи за намаляване на чернодробните мазнини нерядко изискват ограничителни диети, трудни за спазване. Достатъчният прием на веществата, с които работи черният дроб, и най-вече на холин, е разумно допълнение към тези промени, а не заместител. Грижата за черния дроб е от изключителна важност, а разбирането на въздействието на чернодробните мазнини е първата стъпка към по-добро здраве.

Източници

1. Farrell, G. C., & Larter, C. Z. (2006). Nonalcoholic fatty liver disease: from steatosis to cirrhosis. Hepatology, 43(S1), S99-S112. DOI: 10.1002/hep.20973
2. Rinella, M. E. (2015). Nonalcoholic fatty liver disease: a systematic review. JAMA, 313(22), 2263-2273. DOI: 10.1001/jama.2015.5370
3. Chalasani, N., Younossi, Z., Lavine, J. E., et al. (2012). The diagnosis and management of non-alcoholic fatty liver disease: practice guideline by the AASLD, ACG and AGA. Hepatology, 55(6), 2005-2023. DOI: 10.1002/hep.25762
4. Zeisel, S. H. (2006). Choline: critical role during fetal development and dietary requirements in adults. Annual Review of Nutrition, 26, 229-250. DOI: 10.1146/annurev.nutr.26.061505.111156
5. Michell, R. H. (2008). Inositol derivatives: evolution and functions. Nature Reviews Molecular Cell Biology, 9(2), 151-161. DOI: 10.1038/nrm2334
6. Brosnan, J. T., & Brosnan, M. E. (2006). The sulfur-containing amino acids: an overview. The Journal of Nutrition, 136(6 Suppl), 1636S-1640S. DOI: 10.1093/jn/136.6.1636S
7. Jong, C. J., Azuma, J., & Schaffer, S. (2012). Mechanism underlying the antioxidant activity of taurine: prevention of mitochondrial oxidant production. Amino Acids, 42(6), 2223-2232. DOI: 10.1007/s00726-011-0962-7
8. Kleiner, D. E., Brunt, E. M., Van Natta, M., et al. (2005). Design and validation of a histological scoring system for nonalcoholic fatty liver disease. Hepatology, 41(6), 1313-1321. DOI: 10.1002/hep.20701
9. Szczepaniak, L. S., Nurenberg, P., Leonard, D., et al. (2005). Magnetic resonance spectroscopy to measure hepatic triglyceride content: prevalence of hepatic steatosis in the general population. American Journal of Physiology – Endocrinology and Metabolism, 288(2), E462-E468. DOI: 10.1152/ajpendo.00064.2004
10. Koutoukidis, D. A., Koshiaris, C., Henry, J. A., et al. (2021). The effect of the magnitude of weight loss on non-alcoholic fatty liver disease: A systematic review and meta-analysis. Metabolism, 115, 154455. DOI: 10.1016/j.metabol.2020.154455
11. Wajchenberg, B. L. (2000). Subcutaneous and visceral adipose tissue: their relation to the metabolic syndrome. Endocrine Reviews, 21(6), 697-738. DOI: 10.1210/edrv.21.6.0415
12. Commission Regulation (EU) No 432/2012 of 16 May 2012 establishing a list of permitted health claims made on foods (choline: normal lipid metabolism, maintenance of normal liver function, normal homocysteine metabolism). Official Journal of the European Union, L 136, 1-40.

Още по темата

• Омазнен черен дроб (ОЧД)
• Инсулинова резистентност
• Бирено коремче